ВНИМАНИЕ!!! ДЕЖУРЕН TЕЛЕФОНЕН НОМЕР ЗА СИГНАЛИ : 0879914112  НА ТОЗИ ТЕЛЕФОН СОБСТВЕНИЦИТЕ/ПОЛЗВАТЕЛИТЕ НА ОБЕКТИ ПО ЧЛ.206 ОТ ЗГ МОГАТ ДА УВЕДОМЯВАТ РДГ БАГОЕВГРАД, КОГАТО СИСТЕМАТА ЗА ПОСТОЯННО ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ ПРЕКЪСНЕ, И В ПОСЛЕДСТВИЕ ЗАПОЧНЕ РАБОТА. 

НачалоЛесоустройствен проект

ДГС Благоевград

ДГС Благоевград
Контакт със звеното:
Директор: инж. Калин Зашев
Телефон: 073 88 42 07
Факс: 073 88 42 07
Електронна поща: dlblagoevgrad@nug.bg
Адрес: гр. Благоевград, ПК 2700, ул.Зора 18

Отвори карта

Година: 2001
Ревизионен мериод: 0

 

Намира се в Благоевградска област и заема земите на община Благоевград. Съседните държавни лесничейства са както следва: на северозапад - ДЛ “Невестино”, на север - ДЛ “Рилски манастир”; на изток - ДЛ “Белица” и ДДС “Разлог” (частта от НП “Рила”, която не е била обект на настоящето лесоустройство), на юг - ДЛ “Симитли” и на запад граничи с Република Македония.

 

ДЛ “Благоевград” заема част от Югозападна Рила (водосбора на река Благоевградска Бистрица) и върху части от пограничната Влахина планина (водосборите на реките Лисийска, Логодашка, Габровска и Железница - левите й притоци), Тракийска горско-растителна област, подобласти Рила и Осогово. Територията му има форма на неправилен многоъгълник с най-голяма дължина в посока изток-запад около 46 км и съответно най-малка дължина в посока север-юг - около 25 км.

 

Територията на ДЛ “Благоевград” се разделя на три геоморфоложки подрайона: Рилски, Влахински и Равнинен (Благоевградска котловина). Рилският подрайон (отнася се към Рило-Пирински планински район) има планински и високопланински релеф с подчертано вертикално разчленение, като на запад релефа постепенно става нископланински и хълмист. Влахинският подрайон (отнася се към Осогово-Огражденски планински район) на лесничейството има планински и хълмисто-планински характер (на запад от Струма). Равнинният подрайон (Благоевградската котловина - която се отнася към Струмски Грабенов район) е малък по площ и почти лишен от гори. Разположен е между Рила и Влахина планина и през него тече река Струма.

По-голямата част от горите на лесничейството са разположени в ниско и среднопланинските пояси - общо 84,1%. Най-ниската точка се намира в околностите на Долно Церово край река Струма (подотдел 187 а) - 310 м н.в., а най-високата точката е на билото на подотдел 22 “и”, с височина 2175 метра.

Средната надморска височина на дървопроизводителната горска площ е 895 метра.

Поради големите разлики в надморските височини и разчленения и пресечен характер на релефа, наклоните на терена са разнообразни (Таблица № 1), но преобладават стръмните терени - 67,1%.

 

Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната площ спрямо наклона на терена

Степен на наклона Площ (хектари) %
равно (0-4) 78.80 0.3
полегато (5-10) 99.50 0.4
наклонено (11-20) 2944.60 12.6
стръмно (21-30) 15655.70 67.0
мн.стръмно (над 31) 4587.50 19.6
Общо: 23366.10 100.0

 

Хидрографската мрежа в района на лесничейството се отличава с голяма гъстота, разчлененост и често големи наклони на надлъжните профили и променлив воден режим в ниските части. Част от водните течения имат пороен характер. Най-голямото водно течение е река Струма, която на територията на лесничейството е пълноводна, разлята на широко и има променливо легло, все още некоригирано навсякъде и с много наноси. Всичките й притоци са повече или по-малко поройни реки и долове. Най-голям приток на река Струма е Благоевграска Бистрица. По-големи притоци на река Бистрица са Славова река и Хърсовска река - леви и Ковачица - десен.

Реките Марулевска и Церовска са също леви притоци на река Струма.

Десни притоци на Струма са реките: Бучинска, Дреновска, Лисийска, Логодашка и Железнишка. Всички те извират от Влахина планина и въпреки че имат големи водосбори се случва да пресъхват през летните засушавания. Те са типични порои, прииждат след всеки силен дъжд и влачат много материали въпреки извършените залесявания тук.

В западната половина на Рилския подрайон и на целия Влахински подрайон на държавното лесничейство изворите са малко на брой и повечето от тях пресъхват през лятото.

 

 

Скалите в района на ДЛ “Благоевград” имат архаичен, триасов терциерен и най-новите - кватернерен произход. В района на лесничейството преобладава гранита (46%).

 

Таблица 2
за температурата на въздуха

Климатичен район с надморска височина в метри Средна годишна температура Средна от год. абсолютна минимална Средна от год. абсолютна максимална
Кюстендилско-Благоевградски до 600 м 10.5; 12.5 -18; -16 35; 36.5
Рило-Осоговски нископланински от 600 до 1000 м 8 - 10.5 -19; --17.5 32-35
. Планински а) Среднопланинска част от 1000 до 2000 м 2; 8 -20; -18 23.5; 32
Високопланинска част над 2000 м -3; 2 -22.5; -2 15; 23.5

Таблица 3
за количеството на валежите

Климатичен район с надморска височина в метри Сума валежи годишно в мм Месец минимална валежна сума Месец максимална валежна сума
Кюстендилско-Благоевградски до 600 м 505-700 III; VII VI; Х
Рило-Осоговски нископланински от 600 до 1000 м 640-710 III; VIII VI
Планински а) Среднопланинска част от 1000 до 2000 м 700-960 IХ; VIII VI; V
б) Високопланинска част над 2000 м 950-1100 IХ; VIII VI; V

Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната площ по почвени типове (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Типове горски почви Площ в ха %
Алувиално-делувиална 114.80 0.5
Канелена излужена 10901.50 46.7
Кафява тъмна 1551.60 6.6
Кафява преходна 7290.00 31.2
Кафява светла 3071.30 13.1
Планинска горска тъмна 436.90 1.9
Всичко: 23366.1 100.0

 

Площта на земите на горския фонд е 24678,9 ха гори и земи с държавно значение, цялата предмет на лесоустройство.

По вид на собствеността разпределението й е дадено в Таблица № 6.

 

 

 

От общата площ, предмет на лесоустройствения проект 22686,0 ха (92,0%) е залесена, 680,1 хектара (2,7%) незалесена, подлежаща на залесяване и 1312,8 ха (5,3%) недървопроизводителна (Таблица № 7).

 

 

Залесената горска площ е заета почти по равно от широколистни дървесни видове (бук, зимен дъб, благун, габър, трепетлика, бреза, акация, космат дъб, келяв габър и други) - 54,1% и иглолистни (бял бор, черен бор, смърч, ела, дуглазка ела, лиственица, бяла мура и други) - 45,9%. (Таблица № 8)

 

 

 

От общата площ на лесничейството 16528,0 ха (67%)са гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции, а 8150,9 ха (33%) са гори и земи със защитни, рекреационни функции и гори и земи в защитени територии. Разпределението на горите и голите горски площи по групи гори и функции е дадено в Таблица № 9.

 

 

 

В лесоустройственият проект от 1990/1991 година е предвидено общо ползване в размер на 228875 куб.м (средно годишно 22887 куб.м), от което 9097 куб.м годишно от главни сечи и 13790 куб.м годишно от отгледни сечи и санитарни сечи. Отсечени са общо 199830 куб.м (средно годишно 19983 куб.м) или 87,3% от предвиденото. Изпълнението от главни сечи е 9142 куб.м средно годишно или 100,5%, а от отгледни и санитарни сечи 10841 куб.м средно годишно или 78,6% от предвиденото. Настоящото лесоустройство предвижда общ добив от 290280 куб.м без клони или средно годишно 29028 куб.м – 11392 куб.м добив от главни сечи и 17636 куб.м от отгледни и санитарни сечи.

 

 

 

Таблица 5
за разпределението на горската площ по вид на земите

Вид на земята Площ в ха %
Залесена площ 22686.00 91.9
Незалесена дървопроизводителна площ 680.10 2.8
Недървопроизводителна площ 1312.80 5.3
Горски пасища 0.00 0.0
Всичко: 24678.9 100.0

Таблица 6
за разпределението на горската площ по вид на горите

Вид на горите Площ в ха %
Иглолистни 11323.60 45.9
Широколистни високостъблени 2897.40 11.7
За реконструкция 7705.90 31.2
Издънкови за прерастване 0.00 0.0
Издънкови за превръщане 2376.90 9.6
Нискостъблени 375.10 1.5
Всичко: 24678.9 100.0

Таблица 7
за разпределението на общата площ по групи гори и функции (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Групи гори Иглолистни Широколистни Всичко
обща площ залесена обща площ залесена обща площ залесена
ДС Функции 7143.00 6737.60 9385.00 8721.10 16528.00 15458.70
Защитни 2365.20 2107.40 2163.60 1672.60 4528.80 3780.00
Рекреационни 1508.70 1417.00 1663.20 1586.40 3171.90 3003.40
Защитени 0.00 0.00 3.90 0.00 3.90 0.00
Други 306.70 306.70 139.60 136.40 446.30 443.10
Общо ЗРЗТ 4180.60 3831.10 3970.30 3395.40 8150.90 7226.50
Общо ЗРЗТ+ДСФ 11323.60 10568.70 13355.30 12116.50 24678.90 22685.20
Общо ЗРЗТ 4180.60 3831.10 3970.30 3396.20 8150.90 7227.30
Общо ДСФ+ЗРЗТ 11323.60 10568.70 13355.30 12117.30 24678.90 22686.00
Горски пасища - - - - - -
Общо 26827.80 24968.50 30680.90 27630.00 57508.70 52598.50

 

Санитарното състояние на насажденията в държавното лесничейство е задоволително. Почистването на сечищата и своевременното събиране на сухата и паднала маса намаляват условията за появяване на насекомни и гъбни вредители и поддържат доброто санитарно състояние на насажденията.

Повредите от вятър във всички части на гората са рядко явление. По високите и билни части на насажденията се срещат паднали дървета и такива с пречупени върхове и клони. Повредите от мокър сняг се срещат в младите и иглолистни насаждения и култури, в средните и по-горни части на гората. Късните пролетни и ранни есенни слани и мразове нанасят понякога повреди върху младите леторасли  на елата и бука, особено в по-високите части на гората.

За появата на насекомни, гъбни и други болести и вредители, особено в иглолистни култури и насаждения, се водят редовни наблюдения. През ревизионния период са наблюдавани нападения от педомерка по широколистните, борова листна оса и процесионка по иглолистните.

В разсадниците са забелязвани повреди от сечене на пониците, кореново гниене и др. Повреди нанасят и кореногризещите вредители - майски бръмбар, попово прасе, къртица. Повредите от дивеч са незначителни.

През последните години се наблюдава върхово съхнене на дърветата на възраст от 60 до 120 год., при елата, което постепенно обхваща целите дървета. Засъхващите дървета често в основата и корените са обхванати от гъбата пънчушка, която ускорява процеса на съхнене. По стъблата се заселват корояди, а при тези с по-напреднало съхнене и дървесинояди. В ниските части на лесничейството при издънковите зимендъбови насаждения над 40 годишна възраст започва появата на единично засегнати от трахеомикоза дървета, като с увеличаване на възрастта се увеличава броя и степента на засегнатите екземпляри.

Санитарни сечи са извършени на площ от 277,9 ха.

 

 

Лечебни растения

В България са известни 763 вида растения, които се използват в народната медицина, от тях 300 вида се прилагат в научната медицина. Поречието на Струма е богато - на тази територия растат около 70% от общия билков генетичен фонд и 85% от видовете билки, използувани в съвременната фитотерапия. 18 вида са на специален режим на стопанисване и ползване. В най-големи количества се събират шипка, синя хвойна (плод), лопен, боров лишей, лайка и др.

Събирането и изкупуването на билките се извършва от ДФ “Парангалица” в Благоевград и от Кооперативния съюз в Благоевград. Следва списък на някои от често срещаните билки в района на ДЛ “Благоевград”.

1. Брей - Tamus communis

2. Бръшлян - Hedera helix

3. Великденче - Veronica kellereri

4. Лечебно великденче - Veronica officinalis

5. Обикновена вълча ябълка - Aristolochia clematitis

6. Гръмотрън - Ononis arvensis

7. Жълт кантарион - Hypericum perforatum

8. Лопен (овча опашка) - Verbascum phlomoides

9. Лудо биле (беладона) - Atropa belladonna

10. Обикновен магарешки бодил - Carduus acanthoides

11. Мащерка (бабина душица) - Thymus comptus

12. Обикновен риган - Origanum vulgare

 

 

Няма данни

 

 

В района на ДЛ “Благоевград” има обявени следните защитени обекти:

Резерват “Парангалица” - обявен с Постановление N 8517 от 30.12.1933 година на МЗДИ, изменено със заповед N 1980 от 7.08.1961 година на ГУГ, включен и понастоящем обявен към Национален парк Рила със заповед N РД-397 от 15 октомври 1999 година с обща площ 3388,7 ха. Площта от Националния парк “Рила” не е била обект на лесоустройство през 2000/2001 година.

Природна забележителност - пещера в м.”Бойкова скала” - отдели и подотдели: 249 г, н, с обща площ 3,9 ха - обявена със заповед N 542/23.05.1984 година на КОПС.

Исторически места - с обща площ 2,9 ха, които са обект на лесоустройство. Обявени със заповед N 4090 от 25.II.1971 година на МГГП.

“Тъпаните” - отдели и подотдели - 30 и, с обща площ 0,2 ха - партизански лагер. Попада на територията на НП “Рила” и не е обект на настоящото лесоустройство.

“Чакалица” - подотдел 35 в с площ 1,0 ха - Партизански лагер. Площта на територията на НП “Рила” и не е била обект на настоящото лесоустройство.

“Тополите” - подотдели - 209 ж, и (р стар) с обща площ 0,8 ха. Лобно място на загинали партизани. Обект на настоящото лесоустройство.

Обявени със заповед N 173 от 9.03.1983 година на КОПС

“Гювезеница” - подотдел 269 г с обща площ 0,7 ха - партизански бивак на отряд “Н.Калъпчиев”. Обект е на настоящето лесоустройство.

“Римов рид” - подотдел 326 з с площ 1,4 ха. Обект е на настоящето лесоустройство.

Историческите места по новия закон не са включени в новия лесоустройствен проект като гори и земи в защитни, рекреационни и защитени територии, а са отнесени към горите с дървопроизводителни и средообразуващи функции.