ВНИМАНИЕ!!! ДЕЖУРЕН TЕЛЕФОНЕН НОМЕР ЗА СИГНАЛИ : 0879914112  НА ТОЗИ ТЕЛЕФОН СОБСТВЕНИЦИТЕ/ПОЛЗВАТЕЛИТЕ НА ОБЕКТИ ПО ЧЛ.206 ОТ ЗГ МОГАТ ДА УВЕДОМЯВАТ РДГ БАГОЕВГРАД, КОГАТО СИСТЕМАТА ЗА ПОСТОЯННО ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ ПРЕКЪСНЕ, И В ПОСЛЕДСТВИЕ ЗАПОЧНЕ РАБОТА. 

НачалоЛесоустройствен проект

ДГС Гоце Делчев

ДГС Гоце Делчев
Контакт със звеното:
Директор: инж. Манол Козелов
Телефон: 0751 60 581
Факс: 0751 60581
Електронна поща: dlg_delchev@nug.bg
Адрес: гр. Гоце Делчев, ПК 2900, ул. Скопие 2

Отвори карта

Година: 2000
Ревизионен мериод: 0

 

Територията на лесничейството попада в Югозападна България, Софийска област, Гоцеделчевска и Хаджидимовска общини. Лесничейството граничи на север с ДЛ “Места”, на запад с ДЛ “Катунци”, на юг с Гърция, на изток с ДЛ “Сатовча” и на североизток с ДЛ “Беслет”.

Площта на стопанството е разположена в землищата на следните населени места:

Община Гоце Делчев, включва с.с. Буково, Господинци, Брезница, Корница, Лъжница, Баничан, Борово, Добротино, Средна, Делчево, Мусомища, Драгостин и гр.Гоце Делчев;

Община Хаджидимово, включва с.с. Ново Ляски, Копривлен, Лъки, Тешово, Парил, Гайтаниново, Нова Ловча, Илинден, Садово, Петрелик, Беслен, Теплен, Абланица, Блатска и гр.Хаджидимово.

 

 

Територията на стопанството попада върху части от три планински масива - Пирин, Славянка и Родопи, както и част от долината на р.Места. Фигурата му наподобява неправилен четириъгълник с размери: дължина (север-юг) около 38 км и ширина (изток-запад) около 24 километра.

 

 

Релефът на стопанството е типично планински, силно пресечен от дълбоки долове, с ясно оформени била и стръмни склонове. Най-голямата надморска височина, до която достига дървесната растителност (без клека) е 2050 м н.в., а най-ниската е 420 м н.в. Превишението между най-ниската и най-високата точка е 1630 м.

Разпределението на дървопроизводителната площ по подпояси е следното:

Подпояс на хълмисто-предпланински смесени широколистни гори (600-800 м н.в.) - 22.0%

Подпояс на нископланински гори от горун, бук и ела (800-1500 м н.в.) - 51.2%

Подпояс на среднопланински гори от бук, ела и смърч (1500-1900 м н.в.) - 12.8%

Подпояс на горнопланински смърчови гори (1900-2200 м н.в.) - 2.3%

Над 2200 метра - 0.2%.

 

Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната площ спрямо наклона на терена

Степен на наклона Площ (хектари) %
равно (0-4) 301.40 1.1
полегато (5-10) 234.80 0.8
наклонено (11-20) 4409.90 15.8
стръмно (21-30) 15082.20 53.9
мн.стръмно (над 31) 7931.90 28.4
Общо: 27960.20 100.0

 

Главното водно течение - река Места, преминава през цялата територия на стопанството в посока северозапад - югоизток. Тук тя е в своето средно течение. Останалите водни течения (Каменица, Туфча, Сушица, Градска, Мътница) са притоци на р.Места, с изключение на Крива река, която се насочва на запад и през територията на ДЛ “Катунци” се влива в р.Струма.

 

 

Районът е изграден от протерозойски скали, южнобългарски гранити, палеогенски седиментно-вулканичен комплекс, неогенски седименти и кватернерни наслаги. Метаморфните скали са представени от мрамори и гнайси.

 

Таблица 2
за температурата на въздуха

Климатичен район с надморска височина в метри Средна годишна температура Средна от год. абсолютна минимална Средна от год. абсолютна максимална
Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-800 м н.в.) 11.4 -31.5 39.0
Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (800-2200 м н.в.) 3.5 -23.5 25.8

Таблица 3
за количеството на валежите

Климатичен район с надморска височина в метри Сума валежи годишно в мм Месец минимална валежна сума Месец максимална валежна сума
Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-800 м н.в.) 620-780 VIII ХII
Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (800-2200 м н.в.) 700-1100 VIII VII

Данни за разпределението на дървопроизводителната площ по почвени типове е дадена в Таблица

Значителна част от територията на ДЛ “Катунци” е заета от ерозирани почви – общо 11945,5 ха или 35,6% от площта.

Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната площ по почвени типове (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Типове горски почви Площ в ха %
алувиална 45.80 0.2
алувиално-делувиална 229.30 0.8
канелена излужена 6714.60 24.0
кафява тъмна 5520.20 19.7
кафява преходна 5923.80 21.2
кафява светла 4380.20 15.7
планинско-горска тъмна 1483.50 5.3
хумусно-карбонатна 3662.80 13.1
Всичко: 27960.2 100.0

Общата площ на ДЛ “Гоце Делчев” възлиза на 34732,7 ха, 

От 26805,5 ха залесена площ 18309,3 ха или 68,3% са насаждения с естествен произход, 8016,9 ха или 29,9% са култури 479,3 ха или 1,8% - клек. Незалесената дървопроизводителна площ включва: голини - 1127,8 ха, сечища - 0,6 ха и пожарища - 26,3 ха. От недървопроизводителните площи с най-голям дял са: поляните - 1187,7 ха, нелесопригодните голини - 1396,7 ха и нелесопригодните площи - 1867,6 ха.

 

Разпределението на горите и голите горски площи по групи гори и функции е дадено в Таблица 

По лесоустройствен проект е предвидено средногодишното ползване на дървесина от 45662 куб.м или за 9 годишния период общо 410960 куб.м, а е реализирано ползване 351700 куб.м, или 85,6% стояща маса с клони.

В иглолистните гори ползването от главни сечи е превишено с 11,2%, а от отгледните не е изпълнено с 20,5%. В крайна сметка общото ползване от иглолистните гори е 8,6%, по-малко спрямо предвиденото по лесоустройствения проект.

В широколистните високостъблени гори (без тополовите) ползването от главни сечи е превишено с 23,0%, а от отгледни сечи не е изпълнено на 35,8%. Общото ползване във високостъблените широколистни гори е превишено с 10,7%, поради малкия обем на предвидените отгледни сечи, спрямо главните.

В тополовите култури предвиденото ползване не е изпълнено на 55,9%.

В издънковите гори за прерастване главните сечи не са изпълнени на 100,0%, а изпълнените 8,5% от отгледни и санитарни сечи е само от санитарни сечи. Общото неизпълнение възлиза на 92,6%.

В издънковите гори за превръщане, главни сечи не са изведени, а преизпълнението на отгледните и санитарни сечи със 113,1% се дължи на изведените санитарни сечи. Общото ползване реализирано в издънковите гори за превръщане е преизпълнено с 84,7% и е от водени санитарни сечи.

Общо добитата дървесина от главни сечи е в по-малко 9.0%, а от отгледни и санитарни - 28.7%, спрямо предвидената по лесоустройствен проект, като са добити по-малко 59260 куб.метра.

 

Таблица 5
за разпределението на горската площ по вид на земите

Вид на земята Площ в ха %
Залесена площ 26805.50 77.2
Незалесена дървопроизводителна площ 1154.70 3.3
Недървопроизводителна площ 5538.40 15.9
Горски пасища 1234.10 3.6
Всичко: 34732.7 100.0

Таблица 6
за разпределението на горската площ по вид на горите

Вид на горите Площ в ха %
Всичко: 0 100.0

Таблица 7
за разпределението на общата площ по групи гори и функции (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Групи гори Иглолистни Широколистни Всичко
обща площ залесена обща площ залесена обща площ залесена
ДС Функции - - - - - -
Защитни - - - - - -
Рекреационни - - - - - -
Защитени - - - - - -
Други - - - - - -
Общо ЗРЗТ 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Общо ЗРЗТ+ДСФ 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Общо ЗРЗТ - - - - - -
Общо ДСФ+ЗРЗТ - - - - - -
Горски пасища - - - - - -
Общо 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00

Появата на насекомни и гъбни вредители е ограничена. През ревизионния период (1987-1995) е имало нападение от борова процесионка и ръждивата борова листна оса на бялборовите култури и от дъбовата листна бълха в района на ГСУ “Хаджидимово”. Продължава съхненето по дъба.

Засегнатите гори са с площ 6131,3 ха. Най- засегнати са зимендъбовите и благуновите издънкови насаждения, като повредите са най-вече от гниене, паша и изсъхване на листата.

Няма данни

 

Видове от “Червена книга на НР България” и защитени от закона

Списък на редките и застрашени растителни видове

1. Алпийска крехка папрат /Cystopteris regia - L.Presl./

2. Атоска рупа /Draba athoa - Griseв. Boiss./

3. Асинеума /Asyneuma kellerianum - Steff./

4. Ахтарова метличина /Centraurea achtarovii - Urum./ 

5. Балканска козя брада /Tragopogon balcanicus - Vel./

6. Богородична лъжичка, горчивче /Menyanthes trifoliata L./

7. Веленовскиево плюскавиче /Silene velenovscyana - D.Jord. et Р.Pan./

8. Гръцко плюскавиче /Silene graeca - Boiss. et Sprun./

9. Гръцки кимион /Carum graecum - Boiss. et Heldr./

10. Дреновска ведрица /Fritillaria drenovskyi - Deg. et Stoj/

11. Езрозъбест здравец /Geranium caeruleatum - Schur./ 

12. Есенен спиралник /Spiranthes spiralis - Koch./

13. Жлезист гръмотрън /Ononis adenotricha - Boiss./

14. Източна (нежна) ведрица /Fritillaria orientalis - Adoms./

15. Лъжеблагороден лопен /Verbascum pseudonobile - Stoj. et Stef./

16. Лазурен здравец /Geranium caeruleatum - Schur./

17. Македонска каменоломка /Saxifraga ferdinandi - coburgi - Kell et Sund./

18. Маслиноподобно бясно дърво /Daphne oleoides - Schreв./ 

19. Петковия /Petkovia orphanidea Boiss. Stef./

20. Пиринска дрипавка /Crepis bithynica - Boiss./

21. Пирински чай /Sideritis scardica - Griseв./

22. Пиринска теменуга /Viola perinensis - Becкer/

23. Пиринска песъчарка /Arenaria pirinica - Stoj./

24. Пиринска мишовка /Minuartia stojanovii - Kitan, Koz. et Kuzm./

25. Парилска метличина /Centaurea parilica - Stoj. et Stef./

26. Парилско великденче /Veronica austrioca L., sub.tenuissima Deg. et Dren./

27. Ресничест дебелец /Sempervivum ciliosum - Craiв./

28. Стенна гъшарка /Arabis muralis - Bertol./

29. Стълбчеста аубриета /Aubrieta columnae - Guss./

30. Стрибърниев игловръх /Alyssum stribrnyi - Vel./

31. Татарска змийска трева /Goniolimon tataricum - L. Boiss./

32. Тесалийска мантийка /Petrorrhagia tessala -Boiss, Ball et Heywood/

33. Червенодръжково шапиче /Alchemilla erythropoda - Juz./

34. Урумов кривец /Chondrilla urumovii - Deg./

35. Родопско лале /Tulipa rhodopaea Vel./

36. Едностранна вулпия /Vulpia unilateralis - L., Stace./

37. Пирински късокрак /Brachypodium sanctum - janka/

38. Славянско котенце /Pulsatilla slavjankae - Zimm, D.Jord. et Koz./

39. Румелийски трахелиум /Trachelium jacquinii - Sieber, Boiss./

На територията на ДЛ “Гоце Делчев” съществуват следните защитени природни територии:

Резерват “Алиботуш”, обявен с ПМС № 1171 от 24.09.1951 година, видоизменено със заповеди на КОПС № 24 от 13.01.1981 година и № 131 от 22.02.1985 година с обща площ 679,8 ха.

Резерват “Ореляк”, обявен със заповед № 129 от 22.02.1985 година на КОПС, видоизменен със заповед № РД-432 от 24.11.1995 година на МОС (Държавен вестник бр.105 от 5.12.1995 година) с обща площ 751,5 ха.

Народен парк “Пирин”, обявен със заповед № 3011 от 30.09.1974 година на МГОПС, видоизменена със заповед № 1036 от 17.11.1987 година на КОПС с обща площ 1501,3 ха.

Природна забележителност “Водопада”, разположена на р.Туфча, обявена със заповед № 3796 от 1965 година на КГГП – 0,2 ха.

Природна забележителност “Павльова падина”, обявена със заповед № 763 от 14.08.1981 година на КОПС, видоизменена със заповед № РД-417 от 14.11.1995 година на МОС (Държавен вестник бр.105 от 01.12.1995 година), с обща площ 88,3 ха.

Историческо място “Равна”, обявено със заповед № 357 от 09.02.1973 година на МГГП, с площ 0,2 ха.